Епопеята на Матей – шахтеният страж на Кършияка
В един прашен ъгъл на най-къдравия тротоар в пловдивския квартал Кършияка, току срещу детска градина „Марица“, сред купчини поломени разнородни плочки, живееше Матей. Матей беше циментовият капак с мисия по-свещена от тази на всеки общински служител – да пази кабели за пренос на данни! Той вършеше работата си подобно на адаша си – българския монах и възрожденец с прякор Миткалото. За разлика от отец Матей Проебраженски, Матей от район „Северен“ не е миткал по собствено желание.
На снимката се вижда родното и работно място на Матей през последните 20 години – североизточния край на вътрешнокварталната ул. „Оборище“ 54. Сега на него лежи откраднатия по-нов капак от съседната ул. „Брезовска“.
Докато обикновените капаци само си лежат и зяпат, Матей беше истински защитник на подземната комуникационна инфраструктура. Всеки кабел под него беше като негово родно дете – трябваше да го предпази от случайни набези за нелегално включвани, безразсъдни строителни работници и любопитни улични котки.
Неговите белези от безброй премеждия приличаха на бойни ордени – всяка дупка разказваше история, всяка пукнатина носеше спомен за среща с поредния безгрижен минувач. „Внимавай!“ – крещяха неговите изкривени ръбове. „Под мен са електронните неврони на квартала – неговите комуникационни артерии!“
Но животът на улицата е жесток. Една нощ, докато пазеше свещените кабели, група недоволни палачи от сградата до него го откъснаха от родната му земя. Без церемония, без сбогуване, без протокол – просто така, заради едното миткане.
Матей – нещастен и неприет на новото си място в дните след принудителното му тайно изселване.
Превратът бе извършен подмолно посред нощ, забравените от институциите съседи замъкнаха пленения Матей стотина метра надолу по ул. „Оборище“ и веднага в ляво. Те безмилостно заточиха верния страж на ул. „Брезовска“ до кофите за боклук. А то там взеха друг негов колега – по-нов и по-здрав, който спуснаха като държавен парашутист на мястото му.
Изгнаник на съседната улица, Матей издържа цели три дни, преди да разбере, че неговата мисия е приключила, тъй като не щеш ли новата локация до казаните се оказа много посещавана и видимостта му бе неудобна. Така ветеранът Матей с неговите злостни и опасни рани се оказа неудобен и потъна в небитието, превръщайки се в легенда.
Днес на улицата няма паметен знак за живота и делото на Матей, но легендата за него оживя в лъскавия квартал до Новотела.
Разваленият съседски телефон я разказва като „Лайфхак как да прецакаш съседите“, или „Как да накараме местната администрация да вижда дребонтемията, както тя ги нарича“.
